Лежах в ръцете на Едуард. Телата ни бяха голи, но той ги покри с някакво старо одеяло, което беше донесъл от стаята си. Главата ми беше облегната на гърдите му, останалата част от тялото ми беше оплетена в неговото. Косата… Прочетете повече »Глава двадесет и пета… Лаура
Сестрите ме пуснаха от болницата малко след изгрев слънце. София бяха изписали предишния ден, за да не се засичат пътищата ни. Истината беше, че аз нямах дълбоки рани, заради които да ме държат толкова дълго. Мисля, че го направиха от… Прочетете повече »Глава двадесет и трета…Майкъл
Живеех в тъмнина. Около себе си виждах само два цвята – червено и черно. Черното беше тъмнината, която ме е обградила и почти умъртвява очите ми, а червеното – кръвта, която се стича по стените. Капеше и валеше кръв. Усещах… Прочетете повече »Глава двадесет и първа…София
Вървях с високо вдигната глава по мръсния коридор в общежитието на момчетата. Трябваше да си призная, че техния изглеждаше далеч по-зле от нашия. Боята на вратите отдавна беше паднала, голяма част от бравите бяха изкъртени. Дори успях да видя цели… Прочетете повече »Глава деветнадесета… Лаура
Слънцето светеше силно в лицето ми и вече ми беше трудно да държа очите си затворени. Наоколо се усещаше ароматът на трева, а вятърът минаваше внимателно по кожата ми. Недалеч от мен се чуваха някакви странни звуци, които все още… Прочетете повече »Глава осемнадесета… Майкъл
Главата, която вдъхнови легенда. Всичко около мен беше обвито в огромна ирония. Печелех нещо, за да го изгубя веднага след това. Върнах си Филип, за да го отдалечат толкова скоро от мен. А най-лошото беше, че знаех, че цялата вина… Прочетете повече »Глава петнадесета… София
От няколко седмици насам преживявах все тежки събития, сякаш някой нарочно беше планирал всичко около нас да се прецака точно в този момент и всяко следващо наказание да бъде по-тежко от предходното. Вече ми беше трудно да измислям планове как… Прочетете повече »Глава тринадесета… Марк
На масата бяха петима, събрали се в къщата на миналото. Къща, носеща името носталгия. Аристократичен дом, пълен с духа и културата на отдавна отминалото им време. Време, в което те бяха останали. В стаята имаше два широки, удобни дивана и… Прочетете повече »Къща носталгия
Вървях бавно в училищния коридор, а при всяка стъпка кубинките ми създаваха неприятни вибрации, които влизаха в мозъка ми. Очите ми се затваряха сами, а ушите ми бяха заглъхнали и чувах чуждите гласове, сякаш са на километри разстояние. Мъчех се… Прочетете повече »Глава девета…Антония
Бабата прокара пръсти през лицето си. Леденият вятър беше единственото нещо, което я e милвало през последните петдесет години. Издиша въздуха тихичко, на бяла пара. „Бях се оградила… – мислеше си – Оградила с толкова бодли, за да не стигне… Прочетете повече »Старицата