Вървях по зле осветения коридор, а малко зад мен се движеха и двама едри, въоръжени мъже. Тене говореха, но стъпките им отекваха в коридора вместо думи и увеличаваха страха ми от това,което се канех да направя. Спомените от снощи се… Прочетете повече »Най-лошият човек на земята
– Моля подсъдимият да се изправи. – обяви човекът в края на залата и наоколо настъпи пълна тишина. Чу се само слабото прокашляне на старецът зад мен, който идваше да гледа всяко дело в града, поради липса на по-интересно занимание.… Прочетете повече »Някой се нуждае от теб.
Роди се прекрасна. По-прекрасна от слънцето. И беше толкова нежна, че дълго време ме беше страх да я държа в ръцете си. Всъщност, ако трябва да съм честен, пропуснах първите две години от живота ѝ от страх. Запивах се по кръчмите… Прочетете повече »На майката на дъщеря ми
– Изправи се хубаво и ни се представи. – усмихна се топло преподавателката, макар че тонът ѝ беше строг и назидателен. Аз премигнах бързо няколко пъти и огледах помещението. Бях стиснал панталоните си, точно на бедрата и ту отпъвах ту… Прочетете повече »Ода за оцелелите
С две ярко сини оченцаи с много малко коса, роди се златната рожба и със себе си донесе пролетта. Целият град стана по-топъл, слънцето грееше с дни. От нийде не се чуваше вопъл, всяко цвете започна да цъфти! Дариха го… Прочетете повече »Калоян и Вълшебните сезони
– Чу ли?! – жена ми влетя в стаята разтревожена и завика. Беше се напрегнала толкова много, че вратата изскърца докато я отваряше и се залюля и удари с все сила в стената. Преди да се появи аз седях сам… Прочетете повече »Миговете живот преди страховете да се сбъднат
Всичко започна така. С две безумно мънички ръчички, които целите бяха по-малки от най-малкия ми пръст. Две ръчички, които промениха целия ми свят и разделиха живота на две – преди и след него. Преди и след тях и тяхното докосване.… Прочетете повече »Стойността на хората, или какво е любовта.
Тази нощ се събудих около един часа. Нещо в съня ми ме сепна, буца съжаление заседна в гърлото ми, очите рязко се отвориха, зениците се разшириха и аз скочих с вик. Усетих силния звук да изскача от гърдите ми и… Прочетете повече »За счупените буркани…и още нещо
Откакто се помня сме били четирима. Живеехме врата до врата в голяма жилищна сграда в края на столицата. Сградата беше толкова голяма, че побираше и четирите ни апартамента на един етаж. Или пък апартаментите бяха малки?.. За нас нямаше значение. Както… Прочетете повече »Ти гониш.
Сънувах странен сън. Вървях по средата на голям, дълъг, бял коридор. Лампите му бяха флуоресцентни и пускаха някаква жълто-зелена светлина. Правеха пространството да изглежда зловещо. Като изоставен психодиспансер или болница. От време на време премигваха и цветовете се оправяха. Тогава… Прочетете повече »Глава двадесет и шеста…София