Роди се прекрасна. По-прекрасна от слънцето. И беше толкова нежна, че дълго време ме беше страх да я държа в ръцете си. Всъщност, ако трябва да съм честен, пропуснах първите две години от живота ѝ от страх. Запивах се по кръчмите… Прочетете повече »На майката на дъщеря ми
– Чу ли?! – жена ми влетя в стаята разтревожена и завика. Беше се напрегнала толкова много, че вратата изскърца докато я отваряше и се залюля и удари с все сила в стената. Преди да се появи аз седях сам… Прочетете повече »Миговете живот преди страховете да се сбъднат
Откакто се помня сме били четирима. Живеехме врата до врата в голяма жилищна сграда в края на столицата. Сградата беше толкова голяма, че побираше и четирите ни апартамента на един етаж. Или пък апартаментите бяха малки?.. За нас нямаше значение. Както… Прочетете повече »Ти гониш.
Един миг на спокойствие,след него един на болка…И след него птиците продължават да чуруликат все тъй силно и весело. ___________________________________________________________________________________ Дърво.Път.Колата рязко спря.Бронята се сви.Стъклото почна да се пропуква. Спри за миг и чуй всичко.Поеми си дъх и живей в… Прочетете повече »Миг като вечност
Сънувах странен сън. Вървях по средата на голям, дълъг, бял коридор. Лампите му бяха флуоресцентни и пускаха някаква жълто-зелена светлина. Правеха пространството да изглежда зловещо. Като изоставен психодиспансер или болница. От време на време премигваха и цветовете се оправяха. Тогава… Прочетете повече »Глава двадесет и шеста…София