Калоян и Вълшебните сезони

С две ярко сини оченца
и с много малко коса,
роди се златната рожба
и със себе си донесе пролетта.

Целият град стана по-топъл,
слънцето грееше с дни.
От нийде не се чуваше вопъл,
всяко цвете започна да цъфти!

Дариха го с име достойно,
Калоян го наричаме всички.
“Момче ще порасне силно и стройно!”
– така обещават пойните птички.

С много весели усмивки,
мина бързо пролетта.
Хвърлихме дрехи и завивки,
лятото при нас да дойде пожела.

През тези топли месеци
като истински храбрец-юнак,
без да се поти и пъшка
Калоян стана моряк.

Татко му го учеше да плува,
мама мажеше го с крем.
Калоянчо даже потанцува,
ех, че хубав е животът блажен!

Плава той в море безкрайно,
замък чуден построи.
Бори се със китовете тайно,
имаше и време да поспи.

Месеците взеха да минават,
слънцето тъжовно се покри.
Морските пръски и вълните,
дъжд студен ги замени.

“Не бойте се това в просто есен!”
– предупреди ни Калоян.
“Тя винаги посреща се със песен
и по-красива е от блян.”

Както рече тъй и стана:
дърветата оцветиха своите листа,
и мама Мони го прегърна,
заедно се радваха на тази красота!

Събраха си листенца цветни,
изпратиха птиците, уви.
Сготвиха пай с тикви пресни,
Калоян и приятелите си гости.

С баща му браха гъби в гората,
там катеричка мила ги поздрави.
Баба Меца изпрати ги до влака,
преди да иде зимен сън да спи.

“Я чакай, що е туй зима?”
– зачуди се нашият юнак.
Ръце си кърши, често кима,
а няма кой да му даде знак.

Че той роден нали е в пролет,
обича лятото и есента,
обича всеки птичи полет,
но от къде да знае що е зимата?!

“Не бой се, синко, бързо ще научиш!”
– обещава неговият млад баща.
А мама Мони тихичко добавя:
“Ще ти кажем и за Коледа.”

“Коледа?” – очите детски светват.
Сърцето вече знае!
Като Коледа друг празник,
няма как да те омае!

И цялото семейство златно
зачака тихо празника.
В приказното утро тъй приятно,
излязоха да поиграят в студа.

По улиците стана снежно,
децата почват с топки бой.
Всичко тъй бяло е и снежно
и носи щастие и покой.

В студената зимна нощ,
веднага щом се той прибра,
Калоян видя своята къща,
в съвсем нова светлина.

На масата – богатата трапеза,
имаше тъй вкусни ястия.
А около нея близки гости
и голяма светеща елха!

На Калоян почва да му се доспива,
но чака коледния звън.
И ето точно в полунощ пристига
Дядо Коледа и тропа той отвън.

Старецът влиза кротко.
С подаръци дарява всички!
Бонбони, свещи, хиляди играчки
и топли, плетени терлички!

“Калоянчо туй за теб е,
най-големият подарък!”
– вика радостно и ето,
че кола червена се оказва дарът.

“Аз благодаря ти от сърце!”
– казва милото дете.
“Но в думите си ти сгреши,
туй не е най-големият подарък, разбери.”

“Макар, че ще обичам своята кола,
най-големият подарък всъщност
са мама, татко и любовта.”

“Прав си,”
– усмихна се старецът белобрад.
“Никога не го забравяй!”
– каза той с тон мил и благ.

След това отиде
да се види с другите деца.
А Калоян легна при мама и тате
и кротко и блажено той заспа.